Отказването от домашни любимци, за да се търси рехабилитация, може да влоши травмата. Група от Колорадо възнамерява да сложи край на това

ДЕНВЪР (AP) — Саймън Рубик е изгубил съвсем всичко поради десетилетия на алкохолизъм и наркомания.

През 2022 година той се оказва без транспортно средство и без дом, което принуждава двете му деца в тийнейджърска възраст да се реалокират при другари. Беше изгорил мостове с другари и семейство и му беше нужен престой в болничното заведение, провокиран от опиати, с цел да осъзнае, че зависимостта му от кокаин ще бъде „ смъртна присъда “.

Рубик, който живее в предградието на Денвър в Арвада, Колорадо, знаеше, че има потребност от помощ. Но първо трябваше да разбере какво да прави с един от единствените източници на безусловна обич и поддръжка, които му бяха останали: неговата обичана избавителна немска овчарка, Тонкс.

Повечето рехабилитационни центрове центровете в Съединените щати не разрешават на пациентите да водят своите домашни любимци, сподели Рубик, 51. Така че, когато брат му към този момент не можеше да оказва помощ в грижите за кучето, Рубик реши, че ще би трябвало да направи мъчителната решение да се откажа от Тонкс.

„ Основно се сведе до това да мога да се грижа за кучето си или да мога да се грижа за себе си “, сподели той.

Саймън Рубик, който потърси помощ от PAWsitive Recovery, до момента в който се възстановяваше от пристрастяването към опиати и алкохол, държи избавителното си куче Тонкс в Аурора, Колорадо, в понеделник, 3 юни 2024 година (AP Photo/Thomas Peipert) Споделете Споделете копие Връзката е копирана Имейл Фейсбук X Reddit LinkedIn Pinterest Флипборд Печат Прочетете повече

Рубик — който е изтрезнял повече от две години и в този момент е треньор по възобновяване от пристрастяване — беше обвързван с групата PAWsitive Recovery, която отглежда животни, до момента в който притежателите им получават лекуване за корист с опиати и алкохол, и за хора, които се оправят с домашно принуждение или рецесии на психологичното здраве.

„ Хората, които се пробват да се възстановят, от време на време са изгубили фамилиите си, децата си, всевъзможен тип система за поддръжка, която са имали “, сподели Серена Сондърс, програмен управител на организацията. „ Няма да усложняваш контузията, която към този момент си имал, като се откажеш от единственото нещо, което не се е отказало от теб, и това са животните на хората. “

Сондърс основа PAWsitive Recovery в Денвър преди три години. Оттогава е помогнало на повече от 180 души и техните домашни любимци, а Сондърс сподели, че групата се стреми да се разшири в народен мащаб, откакто стана част от Обществото за попречване на жестокостта към животните International. Организацията, чиято най-голяма приемна мрежа е в Колорадо, само че приема заявки в цялата страна, е една от дребното стратегии в Съединени американски щати, които се грижат за домашните любимци на хора, търсещи лекуване за корист с субстанции.

Собственият опит на Сондърс с пристрастяването към опиати и алкохол й оказа помощ да приспособи програмата. Тя сподели, че е имала „ много разрушено детство “, като майка й е шизофреница и пристрастена към метамфетамин, а татко й също се бори с пристрастяването. Тя потърси разтуха в алкохола, когато беше на към 12 години, и употребяваше тежки опиати, когато беше на 14.

„ Пристрастяването просто ми нанесе контузия след контузия “, сподели Сондърс, в този момент на 41.

Сондърс ходеше на терапевт за депресията си и посттравматичния стрес. когато една инцидентна сесия засади семето на PAWsitive Recovery. С опит във ветеринарната медицина и медицината в приютите, която се концентрира върху грижите за бездомни животни, тя сподели на своя терапевт, че желае да включи любовта си към кучетата в своето възобновяване.

„ И това е какво направихме “, сподели Сондърс, който се грижи за Тонкс в продължение на няколко месеца, до момента в който Рубик беше на лекуване, и улесни визитите сред двамата най-хубави другари.

„ Да видиш разрушен човек когато ги срещаме на паркинг, когато не им остава нищо друго с изключение на животното им. И да видиш какъв брой разрушени и какъв брой обезверени са в този миг, а по-късно да се върнеш обратно шест месеца по-късно и да ги видиш по какъв начин изцяло прекатурват живота си, е просто толкоз особено. Удивително е “, сподели Сондърс, който е бил изтрезнял от 3 години и половина.

Това възприятие се повтаря и от приемните фамилии доброволци на организацията, някои от които са привлечени от стратегия заради техния личен опит със зависимостта.

Жителят на Денвър Бен Кочел, 41, който е изтрезнял от алкохол повече от седем години, има две свои кучета и е отглеждал още няколко.

Бен Кочел, доброволец за PAWsitive Recovery, разрешава на приемното си куче Декстър да оближе лицето му в дома му в Денвър във вторник, 26 март 2024 година (AP Photo/Thomas Peipert)

„ Една от обичаните ми елементи за развъждането в тази стратегия е способността да науча децата си на някои житейски уроци по какъв начин да оказват помощ на другите и по какъв начин да се грижат за животните и да бъдат благи, любящи. И просто да дадеш от себе си “, сподели той. „ Това е, което имате. Вашето време и вашата сила. И можете да го раздадете свободно. “

Ако не беше PAWsitive Recovery, Рубик сподели, че евентуално щеше да живее на улицата с кучето си и да се пробва да откри възобновяване самичък по себе си. Но както се оказа, успявайки да задържи избавителното си куче, Тонкс в последна сметка избави Рубик, сподели той.

„ Това е тази връзка, да се грижиш за друго създание и да имаш нещо другояче се грижат за вас по метода, по който го вършат животните “, сподели Рубик. „ Просто е абсолютно и от време на време това е едно от нещата, които хората в развой на възобновяване в действителност би трябвало да могат да почувстват. “

___

Авторът на Associated Press Колийн Слевин способства за този отчет.